За заболяването
Анатомия на маточната шийка
Женската полова система се състои от външни и вътрешни полови органи. Срамните устни, клиторът, предверието на влагалището са сред външните полови органи. Вътрешни са влагалището (вагина), матката, маточните тръби (яйцепроводи, фалопиеви тръби) и яйчниците.
Маточната шийка (цервикс) е разположена на входа на матката. Маточната шийка, и по-конкретно слузта, която тя отделя, функционират като бариера срещу навлизането на микроорганизми в матката. Маточната шийка играе роля и при раждането, когато се разтваря, за да премине плодът. Цервиксът е условно разделен на:
- външна част – частта обърната към влагалището (ектоцервикс) и
- вътрешна част – каналът, водещ към матката (ендоцервикс)
Зона на трансформация. Маточната шийка е покрита с два типа клетки – плоски (многослоен плосък епител) и цилиндрични (цилиндричен епител). Плоският епител се намира при влагалището (покриват ектоцервикса), а цилиндричният покрива вътрешната част на маточната шийка (ендоцервикса). Между плоския и цилиндричния епител се образува т.нар. плоско-цилиндрична граница (зона на трансформация).
Размерът и формата на маточната шийка се променят по време на живота на жената. Разположението на плоско-цилиндричната граница също се променя. При момичета и девойки, тя най-често е видима при преглед обозначава се с широко разпространения, но неточен термин “раничка”), а с годините се премества навътре към канала на маточната шийка.
Инфекцията с човешки папиломен вирус (HPV) се развива в базалните (най-дълбоките) слоеве на епитела, в зоната на трансформация.
Рак на маточната шийка
Ракът на маточната шийка (РМШ) представлява неконтролируемо делене на увредени клетки в зоната на маточната шийка.
Честота
Ракът на маточната е второто по честота онкологично заболяване сред жените на възраст между 20 и 45 години. Всяка година от РМШ по света заболяват над 500 000 жени, като близо половината от тях умират, най-често поради късно диагностициране.
Период на развитие
Обикновено развитието на РМШ обхваща дълъг период от време – между 10 и 20 години. Това обаче не е задължително. В някои случаи РМШ може да прогресира и в рамките на една до две години.
Симптоми
Обикновено измененията в клетките на маточната шийка и предраковите състояния протичат безсимптомно. Наличието на симптоми като кървене, течение, болка при полов акт, и т.н. са признак за напреднало заболяване. Тези симптоми, обаче, могат да бъдат признак и на друго заболяване. Правилна диагноза може да постави единствено медицинско лице след преглед.
От предракови състояния до рак
Предракови изменения (дисплазия), се развиват в зоната на трансформация под действието на HPV и други рискови фактори . Ако тези изменения останат недиагностицирани и нелекувани, могат да доведат до развитие на рак на маточната шийка
Tерминът цервикална интраепителна неоплазия (CIN) се използва за описание на степента на дисплазия (изменения) в клетките на маточната шийка и се базира на резултати от биопсия . Разграничават се няколко основни степени:
Степен 1 - CIN I: Една трета от епитела на зоната на трансформация, в базалните слоеве, е изграден от атипични (болестно променени) клетки. В около 50% от случаите е възможно спотанно самоизлекуване.
Степен 2 - CIN II: Около две трети от епитела на зоната на трансформация вече е с атипични клетки, следователно те стават частично видими за оглед. След този стадий промените рядко са спонтанно обратим
Степен 3 - CIN III или карцинома in situ: Цeлият епител е изграден от атипични, предракови клетки, но базалната мембрана не е нарушена.
Степен 4 - Инвазивен рак на маточната шийка: При тази степен увредените клетки пробиват базалната мембрана, ракът навлиза в други тъкани и може да метастазира и на други места в тялото.
Началните степени могат да бъдат в някои случаи обратими. В зависимост от степента се прибягва към различни видове лечение.
Видове РМШ – Плоскоклетъчен карцином (рак) и аденокарцином
Най-често (в 80% – 85% от случаите на инвазивен карцином) РМШ засяга плоския епител, който се намира в ектоцервикса. Това означава, че този вид рак, наричан още плоскоклетъчен карцином, се намира по повърхността на маточната шийка и се открива по-лесно при гинекологичен преглед. Другият вид РМШ e т.нар. аденокарцином, който е по-рядко срещан и се развива в канала на маточната шийка (вътрешната част). Поради тази причина, той е по-трудно достъпен за диагностициране. Аденокарциномите са приблизително 15 – 20% от всички инвазивни карциноми и освен по-трудни за диагностика, се развиват по-бързо и в сравнение с плоскоклетъчния карцином по-често са с фатален край.
Причина за РМШ
Обратно на схващането на много хора, РМШ не се предава по наследство. Доказано е че в 99.7 % от случаите на РМШ, той е причинен от човешки папиломен вирус (HPV). Съществуват над 100 типа HPV. Всеки тип е обозначен с номер, по реда на неговото откриване. Не всеки тип HPV може да причини рак. Много от човешките папиломни вируси са нискорискови. Съществуват около 15 типа, които обаче са високорискови – онкогенни (причиняващи рак). От тях тип 16 и тип 18 са най-честите причинители на РМШ. Тези два типа причиняват над 70% от случаите на рак на маточната шийка. Следващите по честота са тип и 45 и тип 31. Четирите типа НРV (16, 18, 45 и 31) причиняват над 80% от случаите на РМШ.
Важно е да се знае, че тип 18 и тип 45 причиняват и повечето случаи на аденокарцином – видът рак, който е по-труден за диагностициране и се развива по-бързо.
Самоочистване и продължителна инфекция с HPV
Въпреки че инфекциите с HPV са често срещани, по-голямата част от тях са преходни, като при 50-90% от заразените жени инфекцията се изчиства спонтанно в рамките на няколко месеца до две години.
Всяка сексуалноактивна жена е изложена на риск от инфекция с онкогенни типове HPV. Веднъж заразила се обаче жената не изгражда имунитет към вируса и може да бъде заразена отново. Причината да не се изграждат достатъчно количество антитела към HPV при естествена инфекция е, че за разлика от други вируси, този не попада в кръвта (а остава на мястото на инфекцията) и не предизвиква достатъчно силен имунен отговор.
Предпоставка за развитие на РМШ е продължителната (над 6 месеца) инфекция с HPV. Тя се наблюдава, когато вирусът успее да се задържи в организма достатъчно дълго време, имунната система не може да реагира и човешкото тяло не може да се самоочисти.
Рискови фактори
Съществуват рискови фактори, които влияят върху инфектирането с HPV и такива, които влияят на развитието на рака.
Според изследвания, рискът за жената от заразяване с HPV нараства с 15% за всеки следващ партньор. Рискът за жената се покачва и в зависимост от броя на дамите, с които партньорът й е бил – този риск се увеличава отново с 15% за всяка от предишните партньорки на мъжа. Около 70-80% от сексуално-активните жени се заразяват с HPV през живота си, като в около 50% от случаите, това заразяване става с онкогенни типове.
Употребата на презерватив сериозно намалява този риск, макар и да не го премахва напълно, тъй като за предаване на вируса е достатъчен и кожен контакт в гениталната област.
Развитието на рака на маточната шийка се влияе и от типични за повечето видове рак рискови фактори, които отслабват имунната защита на организма – тютюнопушене, замърсяване на околната среда, голям брой бременности и раждания, съпътстваща инфекция с хламидия и генитален херпес, и др. При жени над 35 години, поради естественото отслабване на имунитета, спада и способността жената да се самоочиства от инфекция с HPV. Това е сред причините над тази възраст по-често да се наблюдава персистираща (продължаваща над 6 месеца) HPV инфекция и респективно рискът от развитие на рак да се повишава.
